projectmakedonia

Сигнали и жалби

Начална страница Category Blog Общински план - АНАЛИЗ НА СОЦ.- ИКОНОМ. РАЗВИТИЕ

PostHeaderIconОбщински план - АНАЛИЗ НА СОЦ.- ИКОНОМ. РАЗВИТИЕ

Индекс
Общински план
Съдържание
Увод
СОЦ.- ИКОНОМ. РАЗВИТИЕ
ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ
ОЦЕНКИ НА ПРИРОДНИЯ ПОТЕНЦИАЛ
Всички страници

ІІ. АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК

1. ИСТОРИЯ И РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ХХ ВЕК

Община Пазарджик е населявана от най-дълбока древност. За това свидетелстват регистрираните открити селища и селищни могили от новокаменната, каменно-медната  и бронзовата епоха. По-известни от тях са Плоската могила край с. Юнаците и Малтепе край с. Огняново. Разположението на Селищната край с. Юнаците определя високата и стойност като съсредоточие на многопосочни културни влияния през праисторията. До момента на археологическия обект са проучени средновековен некропол, укрепление от римската епоха, тракийско селище и две светилища от каменно-медната епоха.

Разнообразните природни условия, изобилието на природни богатства и кръстопътното място, което заема днешната Пазарджишка община, я превръщат в един от центровете на античната култура, създадена от траки, гърци и римляни. Над 100 селища, повече от 300 надгробни могили и плоски некрополи са паметници от античността. На територията на Пазарджишката община е открито едно от най-големите светилища Трите нимфи (в с. Огняново), както и светилището на Асклепий край с. Паталеница, датирани от І-ІV в. След Хр.

Край днешното с. Санитево се е намирало тракийското селище Бесапара – главен град та бесите и пътна станция на централния път Сердика-Филипопол. Открити са основите на сгради, архитектурни и скулптурни детайли, оброчни плочи, монети и др.

През Средновековието тук са изградени множество български крепости с военностратегическо и административно значение. Особено значима е крепостта Баткунион на 1 км.  Югозападно от с. Паталеница. В селото се намира и уникалната църква “Св. Димитър” – национален паметник на културата ХІІ-ХІІІ в.

Град Пазарджик е основан през първата четвърт на ХV в. И възниква като търговско средище на международния път Сингудунум, свързващ Европа с Мала Азия. През ХVІ в. Градът става център на отделна административна единица – кааза (до Освобождението през 1878 г.). През 1865 г. в него живеят около 25000 души като българите са 2 пъти повече от турците. По време та първото преброяване на населението на Източна Румелия през 1884 г. Пазарджик е втори по големия град след Пловдив с 15425 жители. До 1900 г. е център на Татарпазарджишкото окръжие, включващо Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска околии.

През Османското владичество Пазарджик се споменава от много пътешественици като голямо и богато селище, пазарен център и оживено занаятчийско, търговско и транспортно средище. През ХVІІ иХVІІ в. Градът се развива като пристанище-склад на р. Марица за зърнени храни, ориз, вино, дървен материал от Родопите и желязо от Самоков. Реката е използвана като воден път, по която със салове са извозвани стоките за Одрин и Цариград. Югоизточно от града от 30 юни до 15 август се е провеждал т. нар. Марашки панаир. През първата половина на ХІХ в. Населението се е занимавало със зеленчукопроизводство, земеделие, животновъдство. Развитието на занаятчийството бележи своя връх.  Занаятчийското и търговското население съставлява 70% от цялото население на града.

През епохата на Възраждането Пазарджик е важно духовно огнище на българщината. Най-значителната фигура в духовното развитие в града в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. известен е епископ Дионисий Агатоникийски – висш духовник, патриот и народен будител. През 1823 г. той построява със собствени средства сграда и открива обществено килийно училище. През 1842 г.  с общото съгласие на еснафските организации в града е изградена двуетажна сграда за училище. През 1845 г. се поставя началото та новобългарското светско училище.

В гр. Пазарджик е роден и работил първият български краевед Стефан Захариев (1810-1871). През 1870 г. във Виена е издадено неговото “Географско-историческо-статистическо описания на Татар Пазарджишката кааза”, в която са поместени изобилни материали за географията, историята и археологията на Пазарджишкия край. През 1859 г. в Пазарджик се празнува за първи път празника на “Св.Св. Кирил и Методий”.

Жителите на гр. Пазарджик водят енергична борба за църковна независимост и през 1859 г. отхвърлят властта на гръцката патриаршия. Главни деятели на църковната борба са Стефан Захариев, Кара Никола Ангелов, Станислав Доспески и др., като Ст. Захариев е ръководил църковната борба и в източните краища на Македония, Неврокопско, Драмско, Серско. През 1962 г. в Пазарджик се основава читалище “Виделина”, а през 1870 г. – женско ученолюбиво дружество “Просвета”. През същата година Константин Величков, Яков Матакиев и др. поставят основите на театралното дело в града с представлението “Многострадална Геновева” в читалище “Виделина”. През периода 1874-1876 К. Величков ръководи съвместно с Иван Войводов театрална трупа и представят пиесите “Иванко” от В. Друмев и “Разбойници” от Фр. Шилер.

През 1869 г. Левски посещава за първи път Пазарджик и основава революционен комитет с председател Георги Консулов. През м. Февруари 1875 г. Бенковски възстановява революционния комитет с председател Яков Матакиев. Пазарджик не въстава през април 1876 г., но помага значително за организирането на въстанието в околните селища. След потушаването на въстанието пазарджишките обществени деятели се грижат за пострадалите и изпращат петиции до Великите сили за закрил на българското население.

След освобождението на града от войските на ген. Гурко на 14 януари 1878 г. местното население се включва активно в борбата на Съвременна България.

След 1878 г. занаятчийството в Пазарджик запада. Градът се развива като пазарен и важен транспортен център на богат селскостопански район. Фабричната индустрия се заражда около 1888-1890 г., когато са построени оризарна, мелница за брашно и работилница за манипулиране на тютюн за износ. Пазарджик получава славата на град на ориза, конопа, виното, тютюна и зеленчуците.

През 1930-1947 г. градът е селскостопански промишлен център с развита хранително-вкусова промишленост.

Основните забележителности, които позицират община Пазарджик сред тези с древна култура, могат да се систематизират:

1. Регионален исторически музей, създаден през 1911 г. – представени са образци на материалната и духовната култура, модел на жилище, антропоморфни и зооморфни керамични съдове от неолита и халколита, идолна пластика, антични и средновековни монети, оръжия, накити и една от най-богатите колекции на оброчни плочи на Тракийския конник.

2. В Лапидариума на музея са експонирани статуи, пътни колони, жертвеници, култови фигури от камък, както и архитектурни елементи – бази, капители, колони, архитрави.

3. Църквата “Св. Богородица” в гр. Пазарджик е най-голямата възрожденска църква в България, паметник на културата от национално значение, ценност представлява дърворезбения иконостас от Дебърско-мияшката школа.

4. Църквата “Св. Димитър” с. Паталеница – средновековен архитектурен и художествен паметник на културата от ХІІ в.

5. На територията на Пазарджишка община има над 440 археологически, архитектурни и художествени паметници на културата от праисторията, античноста и средновековието, от епохата на Възраждането и след Освобождението (1878 г.).

6. Къща музей “Станислав Доспевски”, къща музей “Константин Величков “ и къщата на Николаки Христович са национални паметници на културата.

2. ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ И ПРИРОДНИТЕ ДАДЕНОСТИ КАТО ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ В СЪВРЕМЕННИТЕ УСЛОВИЯ

Географското положение на община Пазарджик определя наличието на предпоставки за приоритетно развитие на пътно транспортните комуникации, дистрибуцията и търговията, както и дейности, обслужващи трансфера на товари, стоки, информация, хора и услуги. Природните дадености в района могат да бъдат разгледани от към благоприятните и неблагоприятните им страни за развитие на отделни отрасли на регионалната икономика на общината.

Към благоприятните страни на геостратегическото положение та областта могат да се отнесат:

    * Релефът на общината е равнинен. Надморското равнище варира от 190 до 370 м., като надморската височина на град Пазарджик е 205 м. Този релеф заедно с водните ресурси дава възможност за развитие на производството на електроенергия чрез ВЕЦ и каскади, а средно високите планински райони дават възможност за развитие на екологично земеделие и животновъдство. Равнинните територии са идеални за развитие на модерно селско стопанство. Релефът позволява широка транспортна достъпност и отвореност на града и присъединените села.
    * Климатът е благоприятен преходно-континентален, който се характеризира с летни засухи. Този климат е преходен между умерено континенталния климат на Дунавската равнина и преходно-средиземноморския климат на Югоизточна България. Средната годишна температура е 12,5 градуса, ас редната януарска температура – 0,2 градуса. В резултат на бързото повишаване на температурите в края на зимата, пролетта започва рано. Средната денонощна температура в началото на март надвишава 5 градуса, а в началото на април е 10 градуса. Есента е по-топла от пролетта. Средната температура през октомври е 2-3 градуса по-висока от тази през април. Мекият климат в равнинните части на общината благоприятства развитието на индустрията и селското стопанство, създава по-добри условия за развитие на пътната инфраструктура.
    * Пазарджишката област се намира на трасето на Трансевропейските коридори № 8, № 9 и № 10 - това дава възможност за бързо и ефикасно транспортиране на произведените в общината и областта стоки, предвидени за износ по направление на ЕС или Централна Азия, като същевременно представлява и предпоставка за развитие на услугите и създаването на малки и средни предприятия. Най-главното е , че интензивният трафик на товари, автомобили, хора, капитали, информация и услуги ще стимулират изграждане на Свободни икономически зони, транзитни складове, обслужващи дейности, сервизи, търговски обекти, банки, борси, тържища, интернет центрове. Някои от посочените дейности вече започват да се развиват.
    * Терените и землищата на общината са богато водоснабдени, което е солидна предпоставка за развитие на земеделието. Централното им разположение и високата транспортна достъпност са основания за неговото ефективно развитие:

а) Транснационалната инфраструктура включва:

- част от евроазиатския транспортен коридор, свързващ Западна Европа с Близкия Изток и средна Азия по трасето Лондон – Калкута;

- международната автомагистрала “Тракия”, като участък от европейския път Е-80, свързва общината със Западна Европа и Азия;

- транспортен коридор № 8, свързващ Черно море с Адриатическо море.

б) Главната южна международна ЖП линия СЕ 70, свързваща Централна Европа и Азия, която осигурява достъп до пристанищните комплекси на Черно море – Бургас и Варна. Пазарджик отстои на 36 км. от летище Пловдив и на 310 км. от пристанище Бургас.

· Наличието на природни дадености - полезни изкопаеми са база за развитие на няколко селища от община Пазарджик и представлява възможност за по-нататъшно развитие на региона:

· Наличието на традиции в населението и богатата му история са солидна предпоставка за развитието на туризма, в т.ч. международен.

Същевременно природните дадености могат да имат и неблагоприятно влияние. Като неблагоприятни страни могат да бъдат оценени:

    * Бедният почвен фонд в планинските части на общината е предпоставка за наличието на не обработваема земя.
    * Геостратегическото положение на региона има и отрицателни страни. То е предпоставка за криминогенната обстановка. Неблагоприятните страни на геостратегическото положение на община Пазарджик за развитие на някои отрасли са:
    * Прекарването на нефтопровод през територията на Пазарджишка област (Проект Бургас – Вльора) може да бъде опасност за околната среда.
    * Големи температурни амплитуди и студени зимни ветрове, които причиняват измръзване на земеделските култури.
    * Общината е разположена във валежна сянка, което довежда до малки количества на валежите и необходимост от изкуствено напояване на земеделските земи.
    * Маловодие на реките през лятото, което затруднява използването им за напояване.



Последна промяна (Петък, 09 Септември 2011г. 14:46ч.)